21.08.2007 г., 11:47

Вдъхновено

953 0 7
 

Искам някой и на мен да каже

"Толкова те дирих"...

Или да ми посвети "Писмо", в което

цялата си обич да сбере...


Искам някой и за мен да каже

"Приличаш ми на капчица роса"...

или пък "Сватбено хоро"

със мен да изиграе

"Под боровете" гордо извисени...


Искам някой и на мен да подари

част от своята "Душа".

А не като "Изхвърлени цветя"

душата ми все да лежи на пода...


Искам някой и за мен да напише

"Две пътеки с теб да извървим",

а аз "Завинаги със тебе ще остана"

"Роза в равнината, в твойта длан"!


Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят

и нищо, че разтворила крилете

на книгите им, жадно пак чета...

          Разбрах...

Ще пиша Аз за себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имай надежда.Ще ти се се случи някой ден.Пожелавам ти го искренно.
  • Ами да, правилно, и това върши работа, нали?
    Какъв ведър финал на едно иначе меланхолично стихотворение!
  • Разбираема ти е поезията, браво!Поздрав от мен!!!
  • Ами... сбъркала съм...
    Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят

    и нищо че разтворила крилете.

    На книгите им жадно пак чета...

    Разбрах...

    Ще пиша Аз за себе си!

    Наистина, не очаквам да ме разберете, но благодаря на всички Ви, че отделяте от времето си де прочетете и моите редове и да ми оставите усмивка, благодаря!
  • не, имах предвид това: Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят

    и нещо че разтворила крилете.

    На книгите им жадно пак чета...

    Разбрах...

    Ще пиша Аз за себе си!
    нещо ми се губи смисъла...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...