21 авг. 2007 г., 11:47

Вдъхновено

959 0 7
 

Искам някой и на мен да каже

"Толкова те дирих"...

Или да ми посвети "Писмо", в което

цялата си обич да сбере...


Искам някой и за мен да каже

"Приличаш ми на капчица роса"...

или пък "Сватбено хоро"

със мен да изиграе

"Под боровете" гордо извисени...


Искам някой и на мен да подари

част от своята "Душа".

А не като "Изхвърлени цветя"

душата ми все да лежи на пода...


Искам някой и за мен да напише

"Две пътеки с теб да извървим",

а аз "Завинаги със тебе ще остана"

"Роза в равнината, в твойта длан"!


Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят

и нищо, че разтворила крилете

на книгите им, жадно пак чета...

          Разбрах...

Ще пиша Аз за себе си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имай надежда.Ще ти се се случи някой ден.Пожелавам ти го искренно.
  • Ами да, правилно, и това върши работа, нали?
    Какъв ведър финал на едно иначе меланхолично стихотворение!
  • Разбираема ти е поезията, браво!Поздрав от мен!!!
  • Ами... сбъркала съм...
    Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят

    и нищо че разтворила крилете.

    На книгите им жадно пак чета...

    Разбрах...

    Ще пиша Аз за себе си!

    Наистина, не очаквам да ме разберете, но благодаря на всички Ви, че отделяте от времето си де прочетете и моите редове и да ми оставите усмивка, благодаря!
  • не, имах предвид това: Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят

    и нещо че разтворила крилете.

    На книгите им жадно пак чета...

    Разбрах...

    Ще пиша Аз за себе си!
    нещо ми се губи смисъла...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...