Преглътнах гордостта си вече,
не съм онова малко човече,
което трепери пред твоя изящен лик
и сънува твоите красиви очи,
и гласът ти в главата му звучи.
Да копнея за теб? Не си толкоз велик.
Преглътнах причинената от тебе болка.
Вече мисля като зрял човек. Не мога
да се сърдя за това, което е било преди.
И всеки път с презрение да те поглеждам,
сякаш в огледало сутрин се оглеждам,
и да те моля упорито - с мен бъди. ...