25.02.2024 г., 19:17

Вече е време

486 1 2



Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.

Понякога се крие без причина.
Дори се дегизира във мечта.
Последно я видях преди години.
Не беше тук, а в някаква страна...

Повярвах, че ме следва по петите
и се завърнах в родния си град.
Търся я на хората в очите,
ала откривам болки, ужас, страх...

Разказвам, че наяве съществува,
но разказа си чувам само аз.
Дали и свободата всичко чува?
Ще дойде ли усмихната при нас?

Дали не сме залостили душите?
Прекрасност не минава през стена!
Време е да си множим мечтите
и да я видим тая, свобода...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...