25 feb 2024, 19:17

Вече е време

  Poesía
489 1 2



Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.

Понякога се крие без причина.
Дори се дегизира във мечта.
Последно я видях преди години.
Не беше тук, а в някаква страна...

Повярвах, че ме следва по петите
и се завърнах в родния си град.
Търся я на хората в очите,
ала откривам болки, ужас, страх...

Разказвам, че наяве съществува,
но разказа си чувам само аз.
Дали и свободата всичко чува?
Ще дойде ли усмихната при нас?

Дали не сме залостили душите?
Прекрасност не минава през стена!
Време е да си множим мечтите
и да я видим тая, свобода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...