25 feb 2024, 19:17

Вече е време

  Poesía
487 1 2



Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.

Понякога се крие без причина.
Дори се дегизира във мечта.
Последно я видях преди години.
Не беше тук, а в някаква страна...

Повярвах, че ме следва по петите
и се завърнах в родния си град.
Търся я на хората в очите,
ала откривам болки, ужас, страх...

Разказвам, че наяве съществува,
но разказа си чувам само аз.
Дали и свободата всичко чува?
Ще дойде ли усмихната при нас?

Дали не сме залостили душите?
Прекрасност не минава през стена!
Време е да си множим мечтите
и да я видим тая, свобода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...