Вече жена...
Не цвете, нежно и невинно,
а върба, силна, несломима...
Не момиче, младо и наивно,
а вече пораснала жена...
Взирайки се в очите й, вече знаеш -
това не са предишните очи!
Няма я предишната усмивка... Знаеш!
Пред теб сега жена стои.
Една жена - горда и непоколебима!
Жена - не предишното дете...
Една жена - нечия любима,
жената, която твоя тогава не бе!
Тази, която ти не пожела,
жената, която не ще каже повече "Ела!"
Не цвете - нежно и невинно,
а върба, силна, несломима!
Не момиче - младо и наивно,
а вече пораснала жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
