Не цвете, нежно и невинно,
а върба, силна, несломима...
Не момиче, младо и наивно,
а вече пораснала жена...
Взирайки се в очите й, вече знаеш -
това не са предишните очи!
Няма я предишната усмивка... Знаеш!
Пред теб сега жена стои.
Една жена - горда и непоколебима!
Жена - не предишното дете...
Една жена - нечия любима,
жената, която твоя тогава не бе!
Тази, която ти не пожела,
жената, която не ще каже повече "Ела!"
Не цвете - нежно и невинно,
а върба, силна, несломима!
Не момиче - младо и наивно,
а вече пораснала жена!
© Диа-непокорна Все права защищены
Или може би само на мене така ми се струва, но да вземем първия куплет. Ще гоповторя, като ударените срички напиша с главни букви.
Не ЦВЕте, НЕЖно и неВИНно,
а върБА, СИЛна, неслоМИма...
НЕ моМИче, МЛАдо и наИВно,
а ВЕче поРАСнала жена...
В първия ред ударението пада на втората сричка, във втория - на третата, в третия - на първата, в четвъртия на втората, но за разлика от първия ред до следващата ударена сричка има не една, а две срички. Разбира се, във втория ред ударението също може да се приеме че пада на втората сричка, ако произнасяме не върБА, а ВЪРба, но този изговор не е книжовния.
За мен лично ритъмът е най-важното за едно стихотворение. И ако искаш стихотворението ти да живее, трябва да го преработиш така, че да има еднакъв ритъм. Например първият куплет би могъл да бъде:
"Не цвете, нежно и невинно -
върба разкошна, несломима!
И не момиче срамежливо -
а вече истинска жена!"
При преработката сигурно ще се изгуби откъм точност, но липсата на ритъм според мен е по-големият недостатък!