16 февр. 2008 г., 17:34
Не цвете, нежно и невинно,
а върба, силна, несломима...
Не момиче, младо и наивно,
а вече пораснала жена...
Взирайки се в очите й, вече знаеш -
това не са предишните очи!
Няма я предишната усмивка... Знаеш!
Пред теб сега жена стои.
Една жена - горда и непоколебима!
Жена - не предишното дете...
Една жена - нечия любима,
жената, която твоя тогава не бе! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация