11.02.2016 г., 17:33 ч.

Вече не 

  Поезия » Любовна
350 0 0
Ето че дойде момент, от мен, неочакван.
Ето че надежда ми, всякаква, умря.
С обич беше пълно моето сърце,
със звезди моите очи.
Огньове, адови, гасих,
глетчери, хилядолетни, размразих,
да зърна твоята усмивка.
Но, малко по малко, стана ми ясно,
не ще бъдеш моя ти.
Разбрах, че в прегръдките ти няма да се давя,
разбрах, че устните ти няма да срещнат моите.
И докато потъвам в бездната на моя свят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nasko Atanasov Всички права запазени

Предложения
: ??:??