Вече не си ти...
Имам очи,
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти...
Имам слух,
но защо ми е,
щом не мога да чуя гласа ти?
Не мога да се докосна пак до
думите, които нежно ми шептеше...
Имам ръце,
но за какво са ми те,
щом не мога да съм до теб
и с тях да ме докоснеш,да ме погалиш?
Имам мисли,
но защо ми са,
като в тях си само и единствено ти?
Имам сърце,
но то така ме боли,
че вече не го усещам...
Няма за кого да бие,
щом не бие за теб...
Имам душа,
но тя е празна...
За какво ми е тя,
щом там вече не си ти...
Обичам те още,
но вече не си ти...
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти...
Имам слух,
но защо ми е,
щом не мога да чуя гласа ти?
Не мога да се докосна пак до
думите, които нежно ми шептеше...
Имам ръце,
но за какво са ми те,
щом не мога да съм до теб
и с тях да ме докоснеш,да ме погалиш?
Имам мисли,
но защо ми са,
като в тях си само и единствено ти?
Имам сърце,
но то така ме боли,
че вече не го усещам...
Няма за кого да бие,
щом не бие за теб...
Имам душа,
но тя е празна...
За какво ми е тя,
щом там вече не си ти...
Обичам те още,
но вече не си ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
