Вече нищо не очаквам от хората
Вече нищо не очаквам от хората.
От очаквания излиняха ми чувствата!
Те – хората, са сухи като пустиня.
А душите им са зейнали дупки!
Вече нищо не искам от хората…
Показаха ми достатъчно бездушието си!
Те - хората, с поглед празен и прозира.
Очи им нагли и готови да те лъжат!
Вече никога няма да повярвам в хората,
постараха се в това със своето двуличие!
Те – хората нагли, със студени сърца...
станали безскрупулни и грозно апатични.
Нагарча ми в устата човешката злоба,
а от очите ми валят заблуди и илюзии!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
