Вече те виждам
Думите ти казват, че държиш на мене,
Но в погледът ти виждам нещо противоречиво,
Защото щом от щастие сърцето ми се сгрее,
Усмихваш се, но виждам аз че е насила…
И всеки път щом имам нужда да поплача,
Болката си с теб да споделя,
Прекъсваш ме, щом стигна до средата,
За да ми кажеш как ти минал бил денят…
И трябваше ми много време,
За да видя твойта истинска особа,
Много време, във което вярвах безрезервно в тебе,
А пък вътрешно разкъсваше се ти от злоба…
Сега те виждам вече,
Виждам как със завист ти към мен надничаш,
И когато плача, че не мога вече,
Прегръщаш ме, а зад гърба ми – маската си от лицето свличаш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
