14.12.2009 г., 15:12

Вече знаех

595 0 0

 

Пристъпих плахо в църквата,

не се помолих, просто седнах,

бях се молил много, преди това,

исках само да ми отговориш,

на един въпрос - за любовта.

 

Загледан в отсрещната стена,

в делата свои може би вглъбен,

мълчаливо на стената си стоеше

и навярно бях поредният слуга,

с въпроса, който те безпокоеше.

 

Тихо се отправих към олтара,

край теб стояха всички светила,

въпроса и на тях зададох,

ала над мен смили се тя, една,

Девата посочи пътя в моята душа.

 

Пламъчето на свещта  догаряше,

пръстите ми восъкът изгаряше,

въпросът ми без отговор стоеше,

но вече в мислите си подреден,

пътя знаех, и че те има в мене вече. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...