14.12.2009 г., 15:12

Вече знаех

596 0 0

 

Пристъпих плахо в църквата,

не се помолих, просто седнах,

бях се молил много, преди това,

исках само да ми отговориш,

на един въпрос - за любовта.

 

Загледан в отсрещната стена,

в делата свои може би вглъбен,

мълчаливо на стената си стоеше

и навярно бях поредният слуга,

с въпроса, който те безпокоеше.

 

Тихо се отправих към олтара,

край теб стояха всички светила,

въпроса и на тях зададох,

ала над мен смили се тя, една,

Девата посочи пътя в моята душа.

 

Пламъчето на свещта  догаряше,

пръстите ми восъкът изгаряше,

въпросът ми без отговор стоеше,

но вече в мислите си подреден,

пътя знаех, и че те има в мене вече. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...