25.02.2012 г., 2:01 ч.

Вечер 

  Поезия
2028 1 4

Във тишината на нощта

подрънкват струни на китара.

И тихо слушам песента

на тъжния певец във бара...

 

Как тъжно, тихо той си пее,

за обич, болка и любов...

И само мъж пиян се смее,

надал пиянски гърлен зов...

 

Реди си думите тъй бавно,

нежно, плахо, с топлота...

А аз поръчвам трета чаша:

,,Наздраве, моя тъжна самота"

 

,,Наздраве" казвам ти! Да чукнем чаши.

Ти си ми приятелка добра...

И знам - ще тръгнеш пак със мене

в тази топла вечер у дома...

 

А китарата дрънчи, певецът пее...

За обич, болка и тъга.

Ставам вече... Тръгвам си полека...

С моята любима Самота...

 

 

 

 

© Добромир Радев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??