Вечер
Във тишината на нощта
подрънкват струни на китара.
И тихо слушам песента
на тъжния певец във бара...
Как тъжно, тихо той си пее,
за обич, болка и любов...
И само мъж пиян се смее,
надал пиянски гърлен зов...
Реди си думите тъй бавно,
нежно, плахо, с топлота...
А аз поръчвам трета чаша:
,,Наздраве, моя тъжна самота"
,,Наздраве" казвам ти! Да чукнем чаши.
Ти си ми приятелка добра...
И знам - ще тръгнеш пак със мене
в тази топла вечер у дома...
А китарата дрънчи, певецът пее...
За обич, болка и тъга.
Ставам вече... Тръгвам си полека...
С моята любима Самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Радев Все права защищены
