Вечер
ВЕЧЕР
(пътепис)
Отдавна чакам.
Спирката е празна.
Хвърчат колите покрай мен...
Но няма начин, все ще дойде -
тролеят,
както всеки ден...
... Дойде...
Вратите се отвориха.
Аз влезнах,
прескочих трите стъпала
и на място в края седнах.
Кондукторът край мен се спря.
Аз казах:
- С карта съм.
- Спокойно - каза той - решавай си,
и в писането ми се взря.
А после на седалката отсрещна
прегледа днешните пари,
билетите приготви, стана
и пак започна да върви,
до всеки нов да спира...
А хора разни:
един извадил вестник,
друг го гледа любопитно,
две жени за нещо разговарят...
Поредна спирка.
Още хора влизат.
"Защо ли съм им толкоз интересна..."
- Понякога музата идва в тролея -
човекът във кожух ме стресна.
Беше неловко, стана ми смешно...
Тролеят спря.
- Довиждане, принцесо!
И публикувайте експресно! -
и махна със ръка, щом слезна.
Вратите се затвориха.
Тролеят тръгна пак.
До мене някой седна -
човек със шал и очила.
той имал и куфар,
сега се прозява...
Кондукторът пак наблизо минава.
А трябва да спирам
и страшно е жалко,
че времето беше по-малко от малко...
Отново прозявка...
Ей, трябва да слизам!
Тефтерът набързо
във чантата скривам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарена Всички права запазени
