ВЕЧЕР

(пътепис)

Отдавна чакам.
Спирката е празна.
Хвърчат колите покрай мен...
Но няма начин, все ще дойде -
тролеят,
както всеки ден...

... Дойде...
Вратите се отвориха.
Аз влезнах,
прескочих трите стъпала
и на място в края седнах.

Кондукторът край мен се спря.
Аз казах:
- С карта съм.
- Спокойно - каза той - решавай си,
и в писането ми се взря.
А после на седалката отсрещна
прегледа днешните пари,
билетите приготви, стана
и пак започна да върви,
до всеки нов да спира...

А хора разни:
един извадил вестник,
друг го гледа любопитно,
две жени за нещо разговарят...
Поредна спирка.
Още хора влизат.

"Защо ли съм им толкоз интересна..."

- Понякога музата идва в тролея -
човекът във кожух ме стресна.
Беше неловко, стана ми смешно...

Тролеят спря.
- Довиждане, принцесо!
И публикувайте експресно! -
и махна със ръка, щом слезна.

Вратите се затвориха.
Тролеят тръгна пак.
До мене някой седна -
човек със шал и очила.
той имал и куфар,
сега се прозява...
Кондукторът пак наблизо минава.
А трябва да спирам
и страшно е жалко,
че времето беше по-малко от малко...
Отново прозявка...

Ей, трябва да слизам!
Тефтерът набързо
във чантата скривам.