26.09.2012 г., 11:15

Вечер в Селото ми

569 0 1

Усмихне ли ми се луната
и романтичните звезди,
във пазвата на тъмнината
се връщам в мойте младини...

Аз съм в Драгойново, на село...
И аз самият съм момче...
Припомням си мечтите, смело
и спомена ми затече...

Стоя във дядовата къща,
във южната ни одая,
там мама нежно ме прегръща...
И аз на скута и седя.

Бащта ми в селските потури,
е сложил в пояса кама
и нещо строго ми говори,
и милва ме с една ръка.

А баба в кухнята се щура,
и слага в огъня дърва,
разбърква менчето с болгура,
и заешката капама.

След туй със кака в судормата,
по детски щастие гребем...
Захласнати сме във играта,
за обед чак се приберем.

На пътя вечер, при жените,
край вратнята и ний стоим,
за да научим  новините,
и с клюките да  се тешим...

А някъде из махалата,
избухваше момински смях...
И мъжки кикот в тъмнината,
внезапно секваше край тях.

Луната тича край звездите...
Мераците в нощта не спят.
И самодивите в реката,
примамват, да се задомят!

Сега е друго мойто село...
Дошли са други времена!
Към залез е сега поело,
не носи радост, а тъга!

Училището-запустяло,
обрасло цялото в трева,
и селото е застаряло,
о, иде ми да зарева!

Аз помня в него бели зими...
И в къщи печките бумтят...
И спомени неповторими,
щом дойда, в мене се редят!

Когато в празнична премяна,
хорото селско се върти,
и обичта в очите спряна,
за малко да ни подлуди!

Щом тръгне в тъмното луната,
и грейнат хиляди звезди,
в романтиката на тамата,
тъгувам за онези дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...