28.08.2010 г., 8:18 ч.

Вечерни настроения 

  Поезия » Друга
715 0 14

Само листът бял ме чака -

верен, тих и търпелив...

Той прощава ми капризите

и умората, и грижите.

Само листът бял разбира ме,

с него схождам си напълно -

бледа, чак прозрачна,

с мисли, чувства, нерви,

 в рамка, деликатна и чуплива...

Само листът бял остана ми

 и да бъда пак подканя ме.

Дали ще ме дочака

или и той ще отлети от мен?

 

Фин повей .

Я! Още пеели щурци!

Луната -

кръгла и червена,

сърдита някак си –

мълчи ...

Не вярва тя,

че чувам пак щурци

и ценност пазя спотаена.

Не вярва тя,

че още съм непобедена.

Фин повей ...

Нощта и тя е изумена.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??