Вечерни настроения
Само листът бял ме чака -
верен, тих и търпелив...
Той прощава ми капризите
и умората, и грижите.
Само листът бял разбира ме,
с него схождам си напълно -
бледа, чак прозрачна,
с мисли, чувства, нерви,
в рамка, деликатна и чуплива...
Само листът бял остана ми
и да бъда пак подканя ме.
Дали ще ме дочака
или и той ще отлети от мен?
Фин повей .
Я! Още пеели щурци!
Луната -
кръгла и червена,
сърдита някак си –
мълчи ...
Не вярва тя,
че чувам пак щурци
и ценност пазя спотаена.
Не вярва тя,
че още съм непобедена.
Фин повей ...
Нощта и тя е изумена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
