аз ли те съзрях във топлата утайка на нощта,
  аз ли те изтлях в усойната кръводарителна мечта...
 
 
аз ли си те съчиних,
аз ли те убих,
тебе
или себе си убих.
Какво си ти сега, Любов,
ту мен,
ту теб,
редувам и злощастна,
опитвам да погребвам през деня,
а пръстта ме пита -
как,
защо опрях ръцете си във нея ;
аз не мога и не зная
да говоря и да зная,
крадях от теб,
или,
ти щедра беше с мен,
нали,
въздух ми подаде,
не,
прибра и малкото останал
още щом се появи,
вяра и наивност
с кърпата си чиста удуши.
на мене - ти,
на тебе - аз,
или те - на нас да донесат,
от нашите цветя, Любов...
реши го вместо мен и без,
и с теб,
и без това не мога,
ще се уча
или учим заедно,
пред Бога.