1.03.2009 г., 23:36

Вечна...

996 0 2
 

Мислех, че всичко ще е вечно.

Любовта завинаги ще бъде с нас.

Това оказа се грешно.

Той тръгна си преди малко повече от час...

 

Този час сякаш бе безкраен...

... изпълнен с болка... тъжен час...

Неутешимо в кухнята плачех,

в душата ми се промъкваше страх...

 

Как без теб ще живея?

Нима смисъл ще има моят живот?

Нима ще има за какво да живея,

когато тебе те няма, любов?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сладурркатта Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...