Вечна...

Poesía

997 0 2

Мислех, че всичко ще е вечно.

Любовта завинаги ще бъде с нас.

Това оказа се грешно.

Той тръгна си преди малко повече от час...

Този час сякаш бе безкраен...

... изпълнен с болка... тъжен час...

Неутешимо в кухнята плачех,

в душата ми се промъкваше страх...

Как без теб ще живея?

Нима смисъл ще има моят живот?

Нима ще има за какво да живея,

когато тебе те няма, любов?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BaBsYyY_SeXyYy (Сладурркатта)

Благодаря!

2009-03-10T19:05:29+02:00
Станчева65 (Галя Станчева)

Тъжна,сломена но не победена.Продължи напред и не се обръщай!!!Поздрав!!!

2009-03-02T16:41:47+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0