1 mar 2009, 23:36

Вечна...

  Poesía
1K 0 2
 

Мислех, че всичко ще е вечно.

Любовта завинаги ще бъде с нас.

Това оказа се грешно.

Той тръгна си преди малко повече от час...

 

Този час сякаш бе безкраен...

... изпълнен с болка... тъжен час...

Неутешимо в кухнята плачех,

в душата ми се промъкваше страх...

 

Как без теб ще живея?

Нима смисъл ще има моят живот?

Нима ще има за какво да живея,

когато тебе те няма, любов?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сладурркатта Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...