28.01.2007 г., 3:34

Вечна мъка

1.3K 0 1

Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едно сърце за тебе бие,
едно сърце във мен крещи!

Една сълза отроних снощи,
изпратих я на теб,
като нежен спомен за лека нощ,
дали дойде така и не разбрах.

Едни ръце за теб трептят,
едни ръце към теб протягам,
в тъмната стая дето съм аз,
а ти сега къде си...

Едни очи ще обичам вечно,
милион сълзи за теб ще отроня,
едни ръце за теб ще дам,
едно момиче вечно теб ще обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...