Jan 28, 2007, 3:34 AM

Вечна мъка

  Poetry
1.3K 0 1

Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едно сърце за тебе бие,
едно сърце във мен крещи!

Една сълза отроних снощи,
изпратих я на теб,
като нежен спомен за лека нощ,
дали дойде така и не разбрах.

Едни ръце за теб трептят,
едни ръце към теб протягам,
в тъмната стая дето съм аз,
а ти сега къде си...

Едни очи ще обичам вечно,
милион сълзи за теб ще отроня,
едни ръце за теб ще дам,
едно момиче вечно теб ще обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...