Jan 28, 2007, 3:34 AM

Вечна мъка

  Poetry
1.3K 0 1

Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едно сърце за тебе бие,
едно сърце във мен крещи!

Една сълза отроних снощи,
изпратих я на теб,
като нежен спомен за лека нощ,
дали дойде така и не разбрах.

Едни ръце за теб трептят,
едни ръце към теб протягам,
в тъмната стая дето съм аз,
а ти сега къде си...

Едни очи ще обичам вечно,
милион сълзи за теб ще отроня,
едни ръце за теб ще дам,
едно момиче вечно теб ще обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...