Вечна самота
Мечтите ми отидоха на вятъра.
Надеждите са счупени.
А любовта е само спомен.
Ще бъда ли отново някога,
след всички дни загубени,
щастлив и пак свободен?
Напразно сякаш дишам,
душата ми умира,
напразно лея сълзи
Напразно все обичам
и нещо все не стига,
от гняв съм преизпълнен.
Умри, сърце! Умрете нежни думи!
Не искам вече нищо от света!
Във него аз ще се изгубя,
ще бъда сянка на това,
което исках някога да бъда,
да кажат после: ,,Сам си го избра".
Избирам своята присъда -
не вечна болка! Вечна самота.
Ще бъда малко камъче на пътя,
невзрачно и нищожно, като точка.
Ще одуша накрая тази мъка,
и да живея ще започна.
Без гняв, без плач, без страх,
без нежност и надежда.
Да, вече осъзнах,
че чувствата подвеждат.
За туй ще ги убия,
преди да ме довършат.
Умрете, мои копнежи!
Това е чакан свършек!
И ще живея без сърце,
без болка и без смисъл.
Любов, теб няма те!
И вече не те искам.
Сърцето ми изтръгна!
Не бе любов, а дявол.
Как искаш от мен, Боже,
да почна отначало?
Как искаш да повярвам!?
Отново да обичам!?
Убий това сърце!
От него няма смисъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Лозанов Всички права запазени
