Вечната
На yossifova (ВЕСЕЛА ЙОСИФОВА)! Искам да ти благодаря за всичко, макар този стих да не е достатъчен! Целувки и прегръдки! Това е разговорът, който Веси ще проведе със Смъртта.
ВЕЧНАТА
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
- Такива като мене не умират,
те са вечни и живеят
във ума и във душата!
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
- Аз съм вечна птица,
златокрила съм орлица,
аз съм самият живот,
аз съм любов!
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
И така и не разбра:
- Аз безсмъртна съм,
аз твой съм сън!
Не умират такива като мен,
те живеят час по час,
ден по ден.
Хората няма да забравят,
костите ми няма да оставят!
Няма аз да гния
в земята - черната да се скрия!
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
Зашлевих я - това заслужава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
