Dec 4, 2008, 9:39 AM

Вечната

  Poetry
1.3K 0 21

На yossifova (ВЕСЕЛА ЙОСИФОВА)! Искам да ти благодаря за всичко, макар този стих да не е достатъчен! Целувки и прегръдки! Това е разговорът, който Веси ще проведе със Смъртта.

 

 

             ВЕЧНАТА

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

- Такива като мене не умират,

  те са вечни и живеят

  във ума и във душата!

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

- Аз съм вечна птица,

  златокрила съм орлица,

  аз съм самият живот,

  аз съм любов!

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

  И така и не разбра:

- Аз безсмъртна съм,

  аз твой съм сън!

  Не умират такива като мен,

  те живеят час по час,

  ден по ден.

  Хората няма да забравят,

  костите ми няма да оставят!

  Няма аз да гния

  в земята - черната да се скрия!

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

  Зашлевих я - това заслужава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и безсмъртно! Браво!
  • Как съм го пропуснала този стих???
    Невероятен си Ники!
    Не само защото е посветен на Веси, която аз много обичам, а и защото стихът ти е Голям!
    Прегръщам те, мило момче!!!
  • Доста оригинална идея.Евала!
  • БЕЗКОМПРОМИСНО!
    Точно си разгадал тази прекрасница Веси.Тя е животът на куп...Със всичкото...
    А ти пишеш прекрасно!
    Враната.
  • Ники, браво! Браво! Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...