Dec 4, 2008, 9:39 AM

Вечната

  Poetry
1.3K 0 21

На yossifova (ВЕСЕЛА ЙОСИФОВА)! Искам да ти благодаря за всичко, макар този стих да не е достатъчен! Целувки и прегръдки! Това е разговорът, който Веси ще проведе със Смъртта.

 

 

             ВЕЧНАТА

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

- Такива като мене не умират,

  те са вечни и живеят

  във ума и във душата!

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

- Аз съм вечна птица,

  златокрила съм орлица,

  аз съм самият живот,

  аз съм любов!

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

  И така и не разбра:

- Аз безсмъртна съм,

  аз твой съм сън!

  Не умират такива като мен,

  те живеят час по час,

  ден по ден.

  Хората няма да забравят,

  костите ми няма да оставят!

  Няма аз да гния

  в земята - черната да се скрия!

- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.

  Зашлевих я - това заслужава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и безсмъртно! Браво!
  • Как съм го пропуснала този стих???
    Невероятен си Ники!
    Не само защото е посветен на Веси, която аз много обичам, а и защото стихът ти е Голям!
    Прегръщам те, мило момче!!!
  • Доста оригинална идея.Евала!
  • БЕЗКОМПРОМИСНО!
    Точно си разгадал тази прекрасница Веси.Тя е животът на куп...Със всичкото...
    А ти пишеш прекрасно!
    Враната.
  • Ники, браво! Браво! Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...