21.10.2023 г., 7:11 ч.

Вечната Жена 

  Поезия » Любовна
272 3 4

ВЕЧНАТА ЖЕНА

 

… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –

във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,

дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,

щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем,

дали в най-непрогледната мъгла? – или пък във светулкови коруби?  –

 

да ти река: – Добре си ми дошла! – мъжът, в когото кротко ти се влюби,

да ветролейна снопчето коси! – което кротко върху мен се стелва,

и да се моля – Бог да ме спаси! – във тази твоя Обич – безпределна!

И аз – нали съм дървен философ, в три думи те събирам всяка вечер –

Жена – мираж, енигма и Любов! – Жена, с която този свят е вечен.

 

20 октомврий 2023 г.

гр. София, 13, 10 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??