Вечната Жена
ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем,
дали в най-непрогледната мъгла? – или пък във светулкови коруби? –
да ти река: – Добре си ми дошла! – мъжът, в когото кротко ти се влюби,
да ветролейна снопчето коси! – което кротко върху мен се стелва,
и да се моля – Бог да ме спаси! – във тази твоя Обич – безпределна!
И аз – нали съм дървен философ, в три думи те събирам всяка вечер –
Жена – мираж, енигма и Любов! – Жена, с която този свят е вечен.
20 октомврий 2023 г.
гр. София, 13, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
