5.02.2017 г., 5:34

Вечният конфликт

583 1 1

В океана от мисли и идеи, 
в спомени и пътища възможни, 
за които човек така копнее, 
чертаят се карти прости и сложни. 

 

Не се ли научиш умело да плуваш, 
на теченията от мисли да си господар, 
не ще можеш смело да рискуваш, 
да се научиш да губиш – безценен дар. 

 

Не можеш ли да бъдеш странник,
дори сред хората най-любими, 
ще бъдеш ти вечно поданик
на чувства и желания непоколебими! 

 

Любов сляпа, без капка мъдрост, 
жажда несломима, непокорима - 
на душата тежка оскъдност, 
дилема без решение, неразрушима. 

 

Голата истина е болка, остра и чиста, 
режеща и сърце, и разум, хаотична. 
Илюзията е красива, веща, напориста –
лъжа над лъжа, приятна, методична. 

 

Обикнеш ли в илюзията лъжата, 
със сърце и разум, с отворени ръце, 
губиш ти земята под краката, 
казваш "пет" на "две плюс две". 

 

Така умира свободата – в човека, във света, 
покорена от лъжата, от лесното, от любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми е интересно какви идеи може да има по темата, нека се заформи дискусия.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...