5.02.2017 г., 5:34

Вечният конфликт

573 1 1

В океана от мисли и идеи, 
в спомени и пътища възможни, 
за които човек така копнее, 
чертаят се карти прости и сложни. 

 

Не се ли научиш умело да плуваш, 
на теченията от мисли да си господар, 
не ще можеш смело да рискуваш, 
да се научиш да губиш – безценен дар. 

 

Не можеш ли да бъдеш странник,
дори сред хората най-любими, 
ще бъдеш ти вечно поданик
на чувства и желания непоколебими! 

 

Любов сляпа, без капка мъдрост, 
жажда несломима, непокорима - 
на душата тежка оскъдност, 
дилема без решение, неразрушима. 

 

Голата истина е болка, остра и чиста, 
режеща и сърце, и разум, хаотична. 
Илюзията е красива, веща, напориста –
лъжа над лъжа, приятна, методична. 

 

Обикнеш ли в илюзията лъжата, 
със сърце и разум, с отворени ръце, 
губиш ти земята под краката, 
казваш "пет" на "две плюс две". 

 

Така умира свободата – в човека, във света, 
покорена от лъжата, от лесното, от любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми е интересно какви идеи може да има по темата, нека се заформи дискусия.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...