Вечният миг Любов
ВЕЧНИЯТ МИГ ЛЮБОВ
... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,
със шапката ти махах на завоя,
отмъкна те проклетото такси,
и аз не знам коя поред неделя
сънувам те с развихрени коси! –
връз моята напусната постеля,
щом блузката ти – шеметна ликра,
ми кацна върху книжната полица,
и сетне – гола, топла и добра,
ти ми се кротна, тиха като птица,
умирах със щурчетата навън
и раждах се на топлата ти пазва,
и по-нататък всичко беше сън,
и нека някой друг да го разказва,
събрах душа в един прощален вик –
не ми е нужен бедният ми речник...
Тя – Любовта ни, беше само миг,
но този миг със теб ни стори вечни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
