21.07.2005 г., 8:22

Вечно пияният човек

1.2K 0 2

ВЕЧНО ПИЯНИЯ ЧОВЕК
истинска случка

Един мой съсед на ракия се отдава
и да пие не престава,
той сутрин на пейката си сяда
и бутилката напада.
Но една бутилка не му стига
и скоро втората надига.
Когато е замаян свирука, като пойна птичка,
и втората ракия изчезнала е всичка.
Замаян е , не може да ходи на разходка,
но въпреки това му носят водка.
Той и бира не пропуска
и вече не мисли за закуска.
Така минава ден след ден,
съседа гледа с поглед замъглен.
Погледа му рее се на далече
във свой свят е вече.
А когато падне нощ,
той сам си говори с пълна мощ.
Дълго време сам се смее
и несвързано си пее.
Зората се задава,
но той не изтрезнява.
В устата му ракия пак потича -
да бъде трезвен не обича.
Съседа вечно пие си ракията
и сам на себе си вдига олелията....


Их-их-хи-хе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората, които могат да виждат комичното в живота ни и да се наслаждават на него според мен са щастливци. А ние все по-малко го търсим и намираме. Този стил е лек и ако не е (понякога) много нецензурен, действува разтоварващо. 6
  • на мене ми харесва, вярно не е в стила в който аз пиша, изпълнен с чувства, сълзи и тн. а е съвсем друг стил, но въпреки всичко ми допада страшно много и ако вече не му бях дала 6 сега щях да го направя

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...