Jul 21, 2005, 8:22 AM

Вечно пияният човек

  Poetry
1.2K 0 2

ВЕЧНО ПИЯНИЯ ЧОВЕК
истинска случка

Един мой съсед на ракия се отдава
и да пие не престава,
той сутрин на пейката си сяда
и бутилката напада.
Но една бутилка не му стига
и скоро втората надига.
Когато е замаян свирука, като пойна птичка,
и втората ракия изчезнала е всичка.
Замаян е , не може да ходи на разходка,
но въпреки това му носят водка.
Той и бира не пропуска
и вече не мисли за закуска.
Така минава ден след ден,
съседа гледа с поглед замъглен.
Погледа му рее се на далече
във свой свят е вече.
А когато падне нощ,
той сам си говори с пълна мощ.
Дълго време сам се смее
и несвързано си пее.
Зората се задава,
но той не изтрезнява.
В устата му ракия пак потича -
да бъде трезвен не обича.
Съседа вечно пие си ракията
и сам на себе си вдига олелията....


Их-их-хи-хе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хората, които могат да виждат комичното в живота ни и да се наслаждават на него според мен са щастливци. А ние все по-малко го търсим и намираме. Този стил е лек и ако не е (понякога) много нецензурен, действува разтоварващо. 6
  • на мене ми харесва, вярно не е в стила в който аз пиша, изпълнен с чувства, сълзи и тн. а е съвсем друг стил, но въпреки всичко ми допада страшно много и ако вече не му бях дала 6 сега щях да го направя

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...