Вечно ще гори
Вечно ще гори
Защо ми казваш да не те обичам,
не на мен, а на сърцето ми кажи!
Любовта е кон, не може да не тича
из просторните, обширни равнини.
Защо ме гледаш тъй виновно,
когато искам с мен да бъдеш ти,
не разбираш ли, че любовта е птица волна,
не искай от нея да не лети!
Защо забрави нашата песен
и казваш, че причинявам ти тъга,
но не забравяй - любовта е и есен,
която брули и сълзливи листа.
Защо не ми кажеш, че ме обичаш много,
молиш ме да те забравя дори,
но ако любовта е буен огън,
как може да се спре да не гори?!
Сълзите ми се раждат изведнъж
като казваш да не гледам твоите очи,
не разбираш ли, че ако любовта е дъжд,
той няма да престане да вали?!
Казваш ми, че е опасно -
да те обичам аз, да ме обичаш ти,
но една любов не може да угасне,
когато е писано вечно да гори!
Защо ми казваш да не те обичам,
не на мен, а на сърцето ми кажи!
Любовта е кон, не може да не тича
из просторните, обширни равнини.
Защо ме гледаш тъй виновно,
когато искам с мен да бъдеш ти,
не разбираш ли, че любовта е птица волна,
не искай от нея да не лети!
Защо забрави нашата песен
и казваш, че причинявам ти тъга,
но не забравяй - любовта е и есен,
която брули и сълзливи листа.
Защо не ми кажеш, че ме обичаш много,
молиш ме да те забравя дори,
но ако любовта е буен огън,
как може да се спре да не гори?!
Сълзите ми се раждат изведнъж
като казваш да не гледам твоите очи,
не разбираш ли, че ако любовта е дъжд,
той няма да престане да вали?!
Казваш ми, че е опасно -
да те обичам аз, да ме обичаш ти,
но една любов не може да угасне,
когато е писано вечно да гори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
