10.10.2017 г., 20:01

Вечност

592 0 0

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана, 

бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите, 
зъбери вият свистящото ехо.

 

Мълнии цепят небето оловно,
слизат надолу по стръмните урви.
Екот гърмовен камънака разтърсва
изронен, улеи врязва в дерето.

 

Дъбрави вековни подпират гърбини, 
елите кършат клони превити.
Потоци стремглаво препълват реките,
завличат в бяг грамади от шуми.

 

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана
кален в тежки битки с разлютени стихии,
масив несломим, достолепно надменен,
пътят и свършва, Той си остава!

                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...