laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
17.03.2019 г., 11:21 ч.

Веднъж 

  Поезия
317 3 5

 

Веднъж ме спря един Вълк Сив.
Попита ме със тон вежлив :
" Кога ти всъщност предпочиташ
злодейството ми да опиташ? 
Когато съм добър и нежен,
със поглед ласкаво премрежен,
или жесток , когато вия, 
без ноктите си да прикрия ? 
Че в мен живеят две душѝ -
добра и лоша .... Ти реши!"
Да споря с вълци не е лесно...
" Щом питаш, ще ти кажа честно.
На Дивия ще съм сестра,
но По-Добрия за беда
със чар и свян ще го омая 
и после ... го̀рко ще се кая..."
" Доброто тъй е предвидимо,
праволинейно и сравнимо.
Виж, Злият Вълк е друго нещо.
Не иска никой да го среща.
Навсякъде е хулен, гонен,
преследват го със хъс законен."
С такива смахнати брътвежи
успя докрай да ме разнежи
Вълкът. И с него тръгнах аз,
изпаднала почти в несвяст.
Забравила за срам и грях
в бърлога тъмна заживях.
Напук на норма и забрана
от вълче щастие пияна
до днес на Вълците в Света
червени шапчици плета .

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??