Веднъж
Веднъж ме спря един Вълк Сив.
Попита ме със тон вежлив :
" Кога ти всъщност предпочиташ
злодейството ми да опиташ?
Когато съм добър и нежен,
със поглед ласкаво премрежен,
или жесток , когато вия,
без ноктите си да прикрия ?
Че в мен живеят две душѝ -
добра и лоша .... Ти реши!"
Да споря с вълци не е лесно...
" Щом питаш, ще ти кажа честно.
На Дивия ще съм сестра,
но По-Добрия за беда
със чар и свян ще го омая
и после ... го̀рко ще се кая..."
" Доброто тъй е предвидимо,
праволинейно и сравнимо.
Виж, Злият Вълк е друго нещо.
Не иска никой да го среща.
Навсякъде е хулен, гонен,
преследват го със хъс законен."
С такива смахнати брътвежи
успя докрай да ме разнежи
Вълкът. И с него тръгнах аз,
изпаднала почти в несвяст.
Забравила за срам и грях
в бърлога тъмна заживях.
Напук на норма и забрана
от вълче щастие пияна
до днес на Вълците в Света
червени шапчици плета .
© Нина Чилиянска All rights reserved.
