Ще мине някак. Ден е, като ден.
(Добре, че има грижи и задачи)
Повтаря се един и същ рефрен –
веднъж годишно, дама ще си, значи.
Веднъж годишно, повече недей!
Приемай бързо цветето. С усмивка!
Мечтите пращай в някой стар музей,
че чакат те пералня, печка, мивка...
И нито за секунда не мисли,
че той не е герой – блестящ и славен!
Светът около него се върти,
кой би могъл с велики да е равен!?
А днес ще ти окаже милостта
да види в теб жена. И цвете носи!
Каква неземна, рядка доброта!
Възнагради го! Моля, без въпроси!
Пък после го завий, че му се спи –
та той е уморен, крака преплита,
а ти си измисли небе, звезди
и остави душата си да скита.
© Вики Всички права запазени