"Веднъж се живее",
каза ми някой преди.
Веднъж се живее,
но осъзнавах ли го, надали..
"Веднъж се Обича",
прошепна ми ти.
С огън в очите
и болка в сърцето ти.
Веднъж се живее,
веднъж се обича.
Но дали веднъж тъгата
като рокля по теб се свлича...
Никой не може да каже това,
но никой не би могъл и да го отрече...
Никога не се предавай!
На живота си се Радвай!
Гледай на всичко с добро,
защото Само Веднъж Се Живее..
© Росица Стоилова Всички права запазени