Вехт спомен
На стария диван, потънал в прах,
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.
Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.
Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.
А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.
На Кенчу (слънчо)
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.
Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.
Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.
А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.
На Кенчу (слънчо)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
