27.01.2006 г., 21:08 ч.
Вехт спомен
На стария диван, потънал в прах,
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.
Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.
Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.
А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.
На Кенчу (слънчо)
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.
Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.
Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.
А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.
На Кенчу (слънчо)
© Никифор Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
МНОГО,МНОГО ДОБРО! Много ми напомня на "Стопанина замина за Америка" на Атанас Далчев. Прочети го ще ти хареса!
-
много е потискащо , което е хубавото, защото буди емоции
голяма 6-ца -
Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хубав стих, поздрави!