Велик е този ден, в който боядисваме душата.
Първо с цвят червен - за да затуптят сърцата.
После глътка от синьото небе ще напълни дробове.
И тогава всички други краски ще разстелим, като килим -
върху кафявата земя ще нарисуваме цветя.
Ще се преклоним и с вик на агне - младенец ще окичим
къщата с венец.
Росна китка здравец ще пее и танцува, а покрай нея животът
ще лудува.
С бавни стъпки ще влезем в храм - утроба, с душата нова.
Ще запалим свещи, а парафинът ще капе, като мед.
Небето ще се огледа в Земя - ще се случат чудеса.
Велик е този ден, в който с гордост ще си носим кръста
от Бог ни подарен! -
Великден.
29.03.2018г
© Тодорка Атанасова Всички права запазени