29.03.2018 г., 10:53

Велик е този ден - Великден

1.3K 0 1

Велик е този ден, в който боядисваме душата.

Първо с цвят червен - за да затуптят сърцата.

После глътка от синьото небе ще напълни дробове.

И тогава всички други краски ще разстелим, като килим -

върху кафявата земя ще нарисуваме цветя.

Ще се преклоним и с вик на агне - младенец ще окичим

къщата с венец.

Росна китка здравец ще пее и танцува, а покрай нея животът

ще лудува.

С бавни стъпки ще влезем в храм - утроба, с душата нова.

Ще запалим свещи, а парафинът ще капе, като мед.

Небето ще се огледа в Земя - ще се случат чудеса.

Велик е този ден, в който с гордост ще си носим кръста

от Бог ни подарен! -

Великден.

29.03.2018г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

28 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...