Великодушната любов
На мене всичко тя ми даде:
сърце, душа, ума и плът.
Без капка свян ми се отдаде
и тръгна тя по моя път.
За таз любов великодушна
за миг ме, Боже, не корИ.
Ако в душата не я гушна,
на мъртав въглен ме сторИ.
Такваз любов не се изпуска-
такава няма и на сън.
За нея разум ме напуска
и цвят красив е всеки трън.
Че таз любов е като мисъл-
с начало е, но е безкрай.
Животът с нея има смисъл
и той е...истинският Рай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
