Венчани
Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента
и венчан за неизменно-течаща река.
А тя, тъгата, за времето ще се венчае
и по вечността на пролетта ще гадае.
Смехът сияйно припламна до последен дъх,
а тъгата неволно си тръгна с приведен гръб.
Начало е на любов, канонада...
За смеха и тъгата, венчана...
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента
и венчан за неизменно-течаща река.
А тя, тъгата, за времето ще се венчае
и по вечността на пролетта ще гадае.
Смехът сияйно припламна до последен дъх,
а тъгата неволно си тръгна с приведен гръб.
Начало е на любов, канонада...
За смеха и тъгата, венчана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
