katerina- (Катя Вангелова)
34 554
17.04.2011 г., 23:37 ч.

Венеция 

  Поезия » Любовна
1129 0 8

Венеция съм аз - и майка, и жена,
и блудница във мислите си грешни.
Душата ми - гондола сред вълните,
подмятана от страсти и течения,
търси брод след толкова вълнения.
Опитвах да съм нежна и добра,
и бляскава, и съвършена,
но нося само името жена
и огъня, в сърцето като знаме.
Венеция - и приказка, и блян,
и похот, сълза в морето на мечтите.
Лодкарят свири на лютнята в гърдите ми
и нежна музика опиянява ароматно.
По вените ми лумват вещерски пожари,
на кладата на любовта ще изгоря,
но истинска оставам във очите ти -
това ме прави обичана жена.

 

 

© Катя Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??