Венеция
Венеция съм аз - и майка, и жена,
и блудница във мислите си грешни.
Душата ми - гондола сред вълните,
подмятана от страсти и течения,
търси брод след толкова вълнения.
Опитвах да съм нежна и добра,
и бляскава, и съвършена,
но нося само името жена
и огъня, в сърцето като знаме.
Венеция - и приказка, и блян,
и похот, сълза в морето на мечтите.
Лодкарят свири на лютнята в гърдите ми
и нежна музика опиянява ароматно.
По вените ми лумват вещерски пожари,
на кладата на любовта ще изгоря,
но истинска оставам във очите ти -
това ме прави обичана жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Вангелова Всички права запазени
