Вериги
Вериги стоманени, тежки,
раздираха дланите на проклетника.
Удряше силно бичуваше всеки,
млад отвън бе, отвътре столетник.
Вериги стоманени, тежки
в ръцете ,очите му вечно кръвясали.
Вериги дори и в сърцето,
но ето дошъл ден и те ръждясали.
Вериги стоманени, тежки,
размахал и отмъстил си за всичко.
Дали е от гняв или мъка,
но някак в очите му станало бистро.
Вериги стоманени, тежки,
на части разбити го гледат от пода.
И вече готов е да се потопи в
миризмата на нова природа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© LeonaXIII Всички права запазени
