Ветре
ветре, отвей ми мислите черни
попей ми за свидна Родина
за либе красно
за Балкана стар
за листе на дърве...
попей ми, ветре,
за вити вежди гайтане
за снага ù, ветре,
за бело лице
и очи черни череши.
попей ми.
отведи ме в Родопа планина
гайдана, ветре, да чуя
оро тежко да подхвана,
че ми е тежко ветре
тук по чужди земи...
ветрове гоня и питам за теб, моме
от джендова рода голема.
Пирин и Рила...
там ли тебе да търся?
жена с очи черни черешови.
обичам я, мале.
до нея искам да приседна.
тихо да ù продумам.
една е, мале,
Единствена още Последна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени
