4.04.2009 г., 9:23 ч.

Ветрове 

  Поезия
374 0 1

 

              ВЕТРОВЕ

 

Познах от вас, обич и омраза.

Разсичахте ледове без страх.

Без път с вас пустинята навлязох.

Звездни сънища насън броях.

 

Захвърлен съм на далечен бряг.

Душата ми безветрие зове.

Но как да спра забързаният бяг?

 

... Носят ме бездомни ветрове.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??