Веят още преспи февруарски
- Сам съм… Други няма! -
С взор като небето, ясно-син
рече Дяконът. - Но как да няма?
Всички ние с теб сме до един.
Веят още преспи февруарски,
вълчи вой в душите ни ечи,
видим ли в очите им предателски
дяконовото бесило да стърчи.
А на него цял народ осъден…
Майко моя, съден без вина,
пее химн за твоя син отвъден.
И се носи над полята песента.
Гарванът подема я зловещо.
Плаче, Майко, твоето сърце горещо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
