LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
19.02.2010 г., 11:02 ч.

Веят още преспи февруарски 

  Поезия
558 0 6

- Сам съм… Други няма! -
С взор като небето, ясно-син
рече Дяконът. - Но как да няма?
Всички ние с теб сме до един.

Веят още преспи февруарски,
вълчи вой в душите ни ечи,
видим ли в очите им предателски
дяконовото бесило да стърчи.

А на него цял народ осъден…
Майко моя, съден без вина,
пее химн за твоя син отвъден.

И се носи над полята песента.
Гарванът подема я зловещо.
Плаче, Майко, твоето сърце горещо.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво! Поздравления!
  • Колко ли още жертви са нужни, за да чуе тоя изстрадал народ песента и на другите птици?! Поздравления за позицията и емоционалния заряд!
  • Поклон пред делото му!
    Поздрав за стиха!
  • Харесах!
  • Поклон!!!
    Прекрасен стих, посветен на един прекрасен човек!
  • Поздравявам те за позицията. На днешния ден, мисля, че творецът е длъжен да отдаде почитта си към този човек, дал живота си в името на една светла идея.
Предложения
: ??:??