Везир
ВЕЗИР
С камилски стъпки стъпвам, бавно, бавно!
И движа се аз славно, славно!
Чалмата ми е пищна, с тюркоази украсена.
Ще си поръчам аз и наргиле, и мизансцена.
Ханъмите ми са безброй красавици.
И притежават даже сиво вещество.
Щастлив се чувствам в тяхното
тъй странно, мило общество.
Любовни ласки ми даряват.
Опиянен от любовта, витая.
И аз не зная всъщност кой съм,
аз не зная...
Везир велик съм, много умен и щастлив.
Това последното е само за мотив.
Загубил любовта си безвъзвратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
