ВЕЗИР

С камилски стъпки стъпвам, бавно, бавно!

И движа се аз славно, славно!

Чалмата ми е пищна, с тюркоази  украсена.

Ще си поръчам аз и наргиле, и  мизансцена.

Ханъмите ми са безброй красавици.

И притежават  даже  сиво  вещество.

Щастлив се чувствам  в тяхното

тъй странно, мило общество.

Любовни ласки  ми  даряват.

Опиянен от любовта, витая.

И аз не зная  всъщност кой съм,

аз не зная...

Везир велик съм, много умен  и  щастлив.

Това последното е само за мотив.

Загубил любовта си  безвъзвратно.