Вгледах се в душата си виновно
LYCKI & MOJSEI
-Ако някога преминеш
покрай Стария Балкан,
спри за миг и се заслушай,
за да чуеш разказа му сам!
-Онзи ден минавах край Балкана -
той е там - намръщен, но и ням...
Питам го:"Какво ти стана?"
Той отвръща:"Да! Проблемът е голям!"
-Може би ти каза за хайдути страшни -
как са бранили народа-роб,
за деца-ятаци и за партизани,
жертвали живота си за нашия живот?
-Разкажи ми нещо – питам - за хайдути...
Може би, ще ми изпееш ода?!
-Как се справяте с управници надути
и каква е връзката ви с народа?
-Ако на брега на Дунава застанеш,
там ще чуеш Аспаруховия глас,
тропота на конските копита,
екнещи столетия назад.
-Стигнах и до дунавския бряг,
но видях реката заледена -
вятърът навяваше в очите сняг
с мелодия монотонна, примирена.
-Вгледа ли се в полетата безкрайни
дето Ален Мак навред цъфти,
че за таз земя е кръв пролята,
да сме тука аз и ти?
- Вгледах се в душата си виновно -
мислех си за днешните поети,
неразбиращи, че времето съдбовно
иска с новите реалности да са заети!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
