8.06.2015 г., 0:48  

Видение

434 0 0

Съвестта ми мъртва я видях,

просната и бездиханна,

обгърната в настъпващия грях,

надвесен върху стъпките и – пролет ранна…

 

Поискала бе повече във черно време,

потърсила бе бистрата вода,

готова бе и всичко да поеме,

уверена в полагащата ней съдба.

 

Подминала лъжовен и измамен бряг,

в сражения със ослепяващ жупел,

неподчинената на ледения впряг,

събаряна и пак в стремление към своя купол.

 

Това бе истинската дива,

на истинен духовен свят,

неотразима самодива

над търсения в приказното необят!

 

Въздишка на внезапно долетяла птица,

стон сред безнадеждния застой

във люлката- унищожителна матрица,

но ето хоризонтът – пробив, ето тътена – порой!

 

И съвестите дето ги душат,

изплуват пак като покълнали жита,

те нищото започват да рушат,

оковите безсилни се разпадат във неогряните гета.

 

Видение ли бе това – то беше чудно,

второ раждане във целия си блясък,

раждането от родилка трудна

на преродено време във долитащ трясък.

 

Видях я мойта спътница и съдник,

разперила криле и не във гроба – тя бе победител,

а времето бе в нея – сияещ бъдник

и след крушения и смърти

изгряваше като непобедим вестител!

 

гр. София, 31.05.2015 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...